ОБРАЗОВАНИЕТО – ОЧАКВАНИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Всички ние имаме в главите си ясна представа за действителността, поне повечето от нас. Ние, учителите, се опитваме и донякъде успяваме да насочим усилията си в посоката, която смятаме за правилна. Връчвайки дипломи, ние считаме, че сме си свършили добре работата – дали сме някакви знания и сме понаучили учениците си да мислят и работят самостоятелно. След това започваме отначало със следващите.

Само че дали тази действителност за всеки от нас съвпада с реалността? Като че ли за повечето не. И не е толкова трудно да се провери – само трябва да се види дали очакванията отговарят на резултатите.

Какви са очакванията?

Да видим:

В началния модул, до 4 клас, учениците трябва да се научат напълно самостоятелно да изпълняват поставените им задачи, да осъзнаят, че трудът се оценява и заплаща.

В основното училище – да развият паметта и логиката, и то по един задължителен, а не пожелателен начин, и да станат наистина грамотни.

В средния курс се очаква да се научат да мислят критично, напълно самостоятелно и да бъдат готови със знания и умения да живеят отделно от родителите си.

Висшето образование трябва да бъде адекватно на околния свят и да подготвя хора, които умеят да ръководят.

Горе-долу това е, не претендирам за изчерпателност и точна формулировка. За резултатите от образованието обаче ми е неудобно да ви карам да четете. Затова нека да направим един мислен експеримент – да се поставим на мястото на един въображаем екип, който иска да СЪСИПЕ образованието. Какво би направил този екип?

Например:

Ще направи всичко възможно учениците да не разберат, че животът им зависи от труда, че трудът е ценен и важен за тях. Конкретно – няма да се пишат двойки, няма да се оставят да повтарят класа, ще бъдат допускани до по-високо ниво без да са покрили изискванията за предното (с умишлено снижаване на нивото на тестовете и дори с обявяване на критериите за оценяване след полагане на изпита), даже няма да има тежки наказания за преписване. А по медиите ще е добре да се лансира денонощно, че са важни повече мечтите, а не резултатите.

Ще намали относителния дял на точните и природните науки, като въведе дисциплини, които изискват едно по-мързеливо участие, дори съзерцание, обосновавайки се с „европейски изисквания“. Ще се внимава да не се натоварват учениците, но когато става дума за собствените им деца, този екип най-вероятно ще смята, че натоварването е изключително полезно.

Внимателно ще наблюдава да не се развива критическо мислене.

Ще поддържа фанатично принципа, че образованието е задължително, т. е. усилията трябва да бъдат от страна на тези, които го дават. Да не вземе някой да помисли, че образованието е ценност, която трябва да искаш и да положиш сериозни усилия, за да го заслужиш и придобиеш.

Няма да се вземат сериозни дисциплинарни мерки към учениците, които не желаят да учат и да спазват дисциплина, както и финансови рестрикции към техните родители.

Проблемите с оценяването на учителския труд ще бъдат махнати от главата на министерството на образованието и прехвърлени в ръцете на директорите чрез делегираните бюджети, т. е. там да е напрежението на кого и по колко.

Квалифицирането на учителите ще придобие странен вид с невидими резултати, като междувременно не е лошо някои „наши“ фирми да понапечелят от това.

Ще се държи на новите форми на организация на образованието и ще се настоява, че са по-добри, основно защото са нови. Няма дори да се допуска мисълта, че може да има нещо добро в старите форми за средния курс като класическите гимназии, техникумите и СПТУ (но тук може би навлизам в работата на друга хипотетична група, която цели икономиката ни да бъде търговско, а не производствено насочена, пази Боже).

Програмите с европейско финансиране ще се провеждат така, че повечето време ще се използва за организиране и отчитане, а не за реално придобиване на знания и умения от учениците.

Ще се твърди, че образованието ни е много добро, карайки ни да се затваряме очите пред факта, че трябва да плащаме за допълнителни часове за същото образование, за което вече сме платили веднъж чрез данъците си.

С цел увеличаване на хаоса по едни и същи дисциплини ще има по няколко учебника и т. н.

Най-вероятно ще има още много идеи – очаква се този екип да е изобретателен, така че да продължи да работи успешно при всички правителства.

Погледнах какво се получи до тук. Някои по-мнителни биха отбелязали, че описвам реалната действителност. Което си е тяхно мнение.

Аз не съм сигурна. Може да е много по-лошо.

Една учителка

Share this post

Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Напишете дума за търсене и натиснете Enter

Shopping Cart