МОРАЛНИТЕ ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Вече достатъчно време сме свидетели на нещо, което не бива да съществува. Президент и министър-председател си говорят чрез медиите, като топката обикновено се вдига  първо от президенството, после правителството отговаря, следват дуплики и т. н. до следващата тема, която се подлага на егоцентрично и безрезултатно коментиране. То е ясно, че ползата за всички е никаква, включително и за спорещите, но този абсурд продължава.

Интересното тук е, че и двете страни задават донякъде верни въпроси и отправят достатъчно основателни упреци, които, за съжаление, не са основното в тези спорове. Например президентът твърди, че не сме готови за кризата с коронавируса, а министър-председателят отговаря, че се вземат всички възможни мерки. И всеки от тях отстоява вербално и невербално тезата, че е абсолютно прав. Мисля, че може да се забележи следното:

Първо – и двамата са прави. Наистина не сме готови. Иначе защо, след като сме готови за всякакви кризи, трябва да спазваме карантина и да натискаме кривата на заразените надолу, за да дадем време на здравната система да се подготви. От друга страна е неразбираемо защо се критикуват мерките, които Националният Оперативен Щаб взема, като недостатъчни или прекомерни, и се иска да се ограничи болестта, но и да върви икономиката (хем душата в рая), и то при положение, че на практика това са решения на достатъчен брой различни и високо подготвени експерти, а не на правителството.

Второ – защо в този спор не се търсят и посочат причините, поради които сме на този хал. Защо не се направят изводи за състоянието на системата за управление при кризи. Преди десетина години имахме два закона за едно и също нещо – Закон за управление при кризи и Закон за защита при бедствия. Противно на всякаква логика беше отменен Законът за управление при кризи, дейностите при кризи се трансформираха в организиране на щабове по институции, по нива и в писане на планове. Положиха се усилия за разпиляване на кадри и ресурси, но това е доста сложен въпрос – не му е тук мястото за дискутиране. Сега не знам какво е положението, но като гледам резултатите, не сме цъфнали и вързали. Ще посоча само един пример – по едно време имаше едновременно НОЩ и отделна, независима Лекарска комисия (прочее вече саморазпуснала се). И за какъв дявол беше това? Не можеше ли тази комисия от лекари–експерти да е част от НОЩ, експертизата да се прави вътре в Щаба и на обществото да се представя едно мнение? Щеше де е успокояващо за хората и авторитетно за държавата.

Трето – какви изводи могат да се направят от факта, че се спори не за главното. Лично за мене министър-председателят би следвало да забележи системните проблеми, да ръководи и изисква от органите за управление да решават и да действат самостоятелно и да носят отговорност за решенията си. А не да се чувства задължен да взема отношение по всяко конкретно решение, като си сменя мнението повече от нормалното. Някой да вземе да му каже, че едно поделение е добро, когато функционира безпроблемно и когато командирът отсъства. Но трябва и да му каже, че за постигане на такова ниво е необходима продължителна и компетентна работа. Очаквам президентът от своя страна да може да коригира при необходимост изпълнителната власт с конкретни, обосновани мерки, и то не чрез медиите. И за него се чудя, дали е способен. И освен съмнението си в способността им за системно мислене, съм длъжен да спомена и хипотезата за его и морал, несъвместими със задълженията, които сме им предоставили. Най-вероятно има и други хипотези, които с времето ще бъдат проверени.

Най-вероятно и на вас ситуацията не ви харесва. Има много теми, по които първите мъже в държавата се държат по този начин – говорят по подробностите, по маловажните неща, а не говорят и не действат по главните. Да питаме какво стана със:

  • Злоупотребите с водата от яз. Студена – къде изтече тя, колко пари липсват, кой ще ги възстанови и кой ще бъде наказан;
  • Какво стана с контрола на финансовата дисциплина на частните пенсионни фондове – нещо като пълна ревизия по създаването и функционирането им ще има ли;
  • Има ли нарушения на Конституцията на Република България (не пиша фрапиращи, защото нарушенията на Конституцията са винаги фрапиращи), и ако има, кой ги е извършил и кога и как ще бъдат отстранени;
  • Утре, ако се наложи Българската армия да защитава страната, ще се предадем ли, защото още не сме готови да се бием;
  • Каква стана с безобразията в земеделието, горите и заменките на земи, там ще има ли движение в посока на нормалното, или ще ни обяснят, че разследването ще е само до еди коя си дата, преди нея няма да може;
  • Какво стана с проверката на приватизацията и следприватизационния контрол или и тази кампания ще затихне безславно след време, без да бъде даден отговорът, който обществото очаква;
  • Какво стана с проверката на качеството на строеж на магистралите от независима европейска инстанция – нещо май стана и власт, и опозиция дружно замълчаха.

И много, много други проблеми, ще се съгласите.

И е крайно време да се разбере, че управлението не е лъжица за всяка уста. Искат се лични и делови качества, искат се постигнати реални успехи, преди да станеш политик. Наличието само на желание и самочувствие не е достатъчно. И че животът ще постави на място всеки, който скача за прекалено висока топка. Големият проблем е, че сметката се плаща от всички нас.

И тук опираме до морала. Защото без морални устои е невъзможно да осъзнаеш понятието и да пожелаеш състоянието „демокрация“.

P.S. За всеки случай – през цялото време писах за морал.

Н. Коилов

Share this post

Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Напишете дума за търсене и натиснете Enter

Shopping Cart