ЗА ИСКАНЕТО И МОЖЕНЕТО

Действителността такава, каквато е, обикновено не се харесва на много от хората.

Проблем съществува тогава, когато тя не се харесва на повечето от мислещите членове на едно общество.  Нашият, на българите, случай е такъв, и то не от вчера. Времето си върви и ние продължаваме да мислим, че всичко знаем, че всичко можем, че всичко не е така, а иначе и че ако зависи от нас всеки проблем може бързо и лесно да бъде решен. Разбира се добре ще е, ако бъде решен без нашите усилия, рискове, заплащане на цената, а най-добре без наше участие.

По-голям проблем имаме, когато самите лидери, които с ожесточена настойчивост защитават необходимостта от това именно те да ръководят обществото, не са доволни от действителността, която именно те са създали.

Още по-голям проблем имаме, когато същите тези лидери дълбото в себе си вярват, че причините за неуспехите не са в тях, а са в миналото, конкретните обстоятелства, природата, техните починени или светия дух. Всеки, но не и те.

Най-големият проблем обаче е липсата на реакция от страна на нормалните хора.

Нормалните хора би следвало отдавна да забележат, че управлението като реална практика не може да служи за лични цели, че е задължение, работа, отговорност, необходимост от крайни резултати, близки до обещаните. И не само да забележат, но и да осъзнаят, че имат не само правата, но и отговорността и най-вече задължението да изискват и извършат промяна.

Но това всички вие го знаете.

Сега за моженето.

В началото на прехода се изписаха и изприказваха сума сладки приказки за поредното светло бъдеще – как всички ще станем свободни, как ще преобразуваме икономиката да бъде производителна и конкурентноспособна, как ще се подобри здравеопазването, образованието, как правосъдието ще раздава справедливост, еднаква за всички и т. н. Не се получи и доста хора могат много по-обстоятелствено от мене да обяснят защо и как конкретно не е станало.

Седнал съм да ви отнемам от времето, защото имам непреодолимата необходимост да чуете и моето мнение.  Нещата не са такива, каквито ги искахме, по една главна причина. И тя е, че бяха разрушени СИСТЕМИТЕ. По един или друг начин, без да искаме или нарочно, с наше съгласие или чрез външна намеса, чрез елементарна манипулация или с дългосрочни стратегии.

И това е видно не само за обучените да анализират информация.

Има опасност неможенето да се управлява не само да причини поредна национална криза, реална е опасността да бъдем унищожени. Не ми е приятно да го напиша, но мисля, че животът ни оттук нататък може да се подобри единствено със сериозни промени /а как мразя радикализма/.

Настоящата криза с COVID-19 показва колко сме неподготвени. Тези дни поисках от няколко мои познати да ми посочат поне едно нещо, за което сме подготвени като общество. Не успяха и това обстоятелство не може да бъде приписано на случайността.

В този сайт няма да има реклама и няма да се пазарува. Очакваме съдействието на наистина знаещи и можещи хора по теорията и практиката на управлението.

Николай Коилов

Share this post

Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Напишете дума за търсене и натиснете Enter

Shopping Cart