ДА ЗНАЕМ ЗА СВОЯ БЪЛГАРСКИ РОД

“Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.”

От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай.

Аз видях, че много българи постъпват така и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят. Затова тук написах за ония отцеругатели, които не обичат своя род и език; а за вас, които обичате да знаете и слушате своя род и език, написах да знаете, че нашите български царе, партиарси и архиереи не са били без летописни книги и кондики. Толкова години са царували и господствували на земята и са имали царски истории и архиерейски кондики, знания за всичко и за много български светци, жития и служби.

Някой си Маврубир, латинец, превел от гръцки една кратка история за българските царе, но съвсем кратко – едва се намериха техните имена и кой след кого е царувал. Самият този Маврубир е написал: „Така казват гърците поради завистта и ненавистта, която имали към българите. Не са описали храбрите постъпки и славните дела на българския народ и царе, накратко и противното писали, както им било удобно, за да не се срамуват, че българите много пъти са ги побеждавали и са взимали от тях данък.“

Откъси от История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом…

 

В периода, когато Аспарух създава Българската държава в днешните й земи, синовете на кан Кубрат подпомагат със своите армии братята си гети-„богари“, установили се вече повече от век в земите на Панония, Илирия, Адриатика, Италия и Испания, както и живеещите траки-„богари“ в Мизия, Тракия и Македония „от памтивека“, т.е. навсякъде, където са създадени силни „богарски“ тракийско-гетски до-държавни обединения. Тези събития потвърждават тъждествеността между траки, гети и „богари“, т.е. на всички, които говорят богарския тракийски език, този, който ги обединява в един народ и поставя началото на употребата на името „българи“ и „България“.

И познавайки добре историята, след като е събирал трошичка по трошичка, изследвал и съпоставял историческите факти, Паисий  пише: „Едни българи останали с един свой воевода в Панония с аварите и маджарите, и били много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи“ и „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.Тук е явно, че по онова време българите се наричали готи и конен народ, и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по онова време именували ги готи ….“

Знаем ли истинската своя история? Изучаваме ли творбите на радеещите за рода си учени – бунтари например като проф. Ганчо Ценов? Проучваме ли писмените извори за траките, написани от самите траки на тракийски език?

Преди повече от век Г.С. Раковски е написал:

„Историята на един народ е най-полезната от всички науки, понеже отразява нравствения му образ и го напътва към благоденствие… Узнае ли човек причините за благоднствие или страдание на праотците си, той съумява да ръководи добре живота си, за да печели слава и почит и да избегне беди и презрение.

Историята трябва да почива на истината, да не се поддава на пристрастие и да не води до суеверия, иначе ще напакости много на потомците, като ги възпитава в страх и мекушава неподвижност …

Истинската учителка на народите е не отделната – народностната, а всемирната история. Обаче тя не е била поставена досега от европейските учени на правилни начала. Защото тези учени са излизали досега от гръцките и еврейските писатели и са забулвали миналото на народите в мъглата на митолигията, като не са знаели нищо за древната книжнина на Хиндустан, тъй стара и тъй достъпна …“ 

Писано е отдавна, но звучи актуално. Трудно е да се изтрие от учебниците, а и от умовете на поколенията, втълпената подменена история на човечеството. Излиза, че през турското робство е имало по-вярна представа за истинското ни минало, отколкото днес. С настъпването на Новата Ера постепенно започват да се разсипват натрупаните през вековете презумции, измами и лъжи в науката история.

Задачата ни е да се открият тези забравени или умишлено скривани познания („укритото знание“) и умения, да се овладеят и разпространяват за добруването на хората и Природата. Ние искаме заедно да намерим начин за справяне с повечето от нашите наболели, ежедневни проблеми, да се откъснем от манипулацията на медиите, да погледнем по нов начин на живота и ако поискате да тръгнем съвместно по този нов път.

„Любовта дава Живот, Мъдростта – Знание, Истината – Свобода!“

Из словото на Учителя Петър Дънов

Любомир Горанов

Share this post

Все още няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Напишете дума за търсене и натиснете Enter

Shopping Cart